Сея вятър, жъна синева :: Сънища. . . трънени

Постинг

22.04.2011 11:00 - Сънища... трънени

Автор: andrinamark Категория: Поезия

Прочетен: 3859 Коментари: 3 Гласове:

Трънено ми е. Великден наближава. В съня ми свирят Ерихонските тръби. Далечно някъде един петел пропява. Сънувам тръни в храмови стени. И земен трус... Луна кърви вдървена. Обърнат кораб... Странно... Дъжд вали, един такъв... сребрист и неспокоен, уж пада, а нагоре все лети. Дърветата на Гетсиман... синеят... Мъглата се отдръпва зад нощта. Звездите някак си измъчено бледнеят. Разтварят се (без дъно) небеса. Без звук. А Светлината нямо гледа два силуета... Всеки сам върви. Единият поема към Голгота, За другия - смокинята мълчи. И петък е. И даже е неделя. Раздава пасхата безквасна дан. На жертвеници... гълъби изгарят... (Търговците търгуват в своя храм.) Йордан се влачи мудна и свещена. (Брегът й помни белия кафтан.) С небесен дух, кръщелно осветена, опитва се да скрие своя срам. В пустинята се вдига буря дива. И трети силует там ням крещи. Очите му са огнени вселени. Смъртта във стъпките му пак върви. Геената пламти със силен пламък и серен дим се вдига на талази. Изгаря тъмнината в блясък ярък. Предчувствие за смърт по нея лази. Маслините отронват капки миро по тихата пътека към скръбта. Парченце хляб, горчива чаша вино живота днес изкупват от смъртта... Разтварям се в съня. От студ треперя. Прелитам като птица над света. Дъхът на вятъра ми каза, че живея. Но, всъщност, бях ли жива?... Не разбрах...

Нагоре