На хълм съм. Град блести в позлата. Лъчисто-бяла пътната одежда... Оглеждам се... И аз стоя в тълпата, прахът по пътя с нея ме повежда. Към Пасхата. И с палмовите клони душата ми, разлистено зелена, стреми се светлината да догони, примамена от нея и пленена... ... Небето пък в зениците ми спира. Какво ли търси? Може би... Кого ли? Надеждата от тях дали извира? (Къде ли съм? И как е мойто име?...)   Свидетел съм. Изтръпвам. Вече зная. Животът покрай мене днес ще мине! Избутват ме в пътечката... А Краят?! (Дано не видя! Нека ме отмине!...)   И стичам се по бялата надежда на палмовите клони и цветята... А всичко е Любов. Земята свежда поклона си дълбок пред небесата. Тук слънчево е... Толкова е ярко! Рисувани са сякаш цветовете... ... И Светлината тихо ми прошепва целувка да положа върху цвете... Не - на икона. Не - под купол храмов. (Ръка човешка тях ги е създала.) ... Кръщава ме отново и отново Безкрайната Любов... осиротяла.   Цветница е днес... А до Великден "Осанна!" ще се слее със "Разпни го!"... ... Към Истината, Пътят и Животът Най-Чистата Любов край мен премина...

Всичко е създадено с любов, остава ние да го опазиме, а цветята са радост за душите, да ти е цветно и хубаво, весел празник.

цветно да ти е :))
Валя

"... И Светлината тихо ми прошепва
целувка да положа върху цвете...
Не - на икона. Не - под купол храмов."

Помогна ми да взема едно решение за днешния ден. Благодаря!

Страхотно! Браво! Много силно перо имаш ти!
Цветни дни да те радват!