- Здравей! Отдавна чакам да се срещнем... -
една жена понечи лекичко да се засмее,
с очи по-тъмни и от черни бездни
погледна другата, изправена пред нея.
Приличаха си двете. Тъжно някак,
еднакво гледаха през миглите очите им.
Различен цвят, дори в различен блясък
по раменете тежко падаха косите им,
но рамената им еднакво нежни бяха,
еднакво горда - тяхната осанка,
еднакви - устните, когато се засмяха,
а по лицата им - една и съща сянка.
- Нима ме чакаш? - се усмихна втората.
Без поздрав скри усмивка и приседна.
- Защо си тук? Защо остави хората? -
и някак с укор първата погледна.
- Седни до мен. Виж, няма полунощ...
Отдавна с никого не съм говорила.
Да поговорим малко в тази свята нощ,
докато и небето е над нас отворено...
... А хората... - гласът ъ потрепери. -
До сутринта, ти знаеш, ще празнуват...
Е, може скитник някакъв да ме подири,
когато мраз по вените му затанцува...
... Но хората пък ще са щедри към света
и за безсмъртие поредно ще мечтаят.
Ще търсят Витлеемската звезда
и за пореден път ще припознават Рая...
Как искам да си тръгна, да изчезна.
Умората от тях отдавна ме надви.
Две хиляди години със надежда
очаквам все последните си дни...
- Тежи ти вече всичко!... Но, уви,
не е дошъл часът ти да си тръгнеш.
Тук няма никой, който да те замени,
а и в небето няма как да се завърнеш...
- Така е. Няма. Даже нямам сън,
във който от света да си почина...
От него няма бягство, няма "вън",
и няма накъде да си замина...
От хиляди години съм сред тях,
но тъй и не откриха мойта тайна.
Родих се с първородния им грях...
а още ме наричат спирка крайна.
В сълзата, първата, на Бога се родих,
когато Адът портите отвори,
когато Вечният живот се скри
завинаги във райските простори.
И с тях съм тук - пред техните очи,
защото нося Неговата тайна...
А Бог и силен, плаче със сълзи...
... Дори не съм при тях, да ги наказва.
Но тук не са им нужни... - тя въздъхна. -
ни тази тайна, даже и небесните...
А знаеш ли, когато Той възкръсна,
поисках да остана само в песните,
като лош спомен. И като възмездие...
но не за тях, за другия - от Ада.
Когато в края му изчезна от света им,
това за мен ще е най-светлата награда...
- Разбирам, но светът не е различен
от онзи преди хиляди години,
ако не бе към злото безразличен,
и мен, ти знаеш, нямаше да има.
- Да, зная, но за тях не сме едно,
ти свята си за цялата вселена,
ти носиш винаги за всекиго добро,
а аз съм страшна и... предубедена.
... Как не разбраха толкоз векове,
че всички те еднакви са за мене.
Бил праведник, дете или злодей,
не аз решавам кой от тях да взема.
Дори и как да си отидат от света,
това най-често те сами си го решават...
... Аз не разкъсвам техните тела,
не аз - душите им изпепелявам.
Разбират ли, че аз не стрелям в тях,
че глад не сея по земята плодородна,
че аз не секвам с бомби детски смях
и не убивам рожба първородна...
Не аз заменям мирен ден с война,
омразата им люта не разгарям,
не паля пламъците черни на гнева,
и портите на Ада не разтварям...
Как не разбраха колко гордостта
безсмислена е за последните минути,
как няма смисъл даже от скръбта,
щом воплите на някой са нечути.
... Опитах се да ги направя по-добри,
безсмъртния си дух да съхраняват,
да вярват в светлото на своите души,
безценния живот да уважават.
Опитах се да ги науча на любов,
когато болката сърцето им изгаря,
да се научат да прощават с благослов,
когато този свят в очите им догаря.
Но... както виждаш, не успях!
Не спират и пред мен да се замислят.
Не спират и пред пъкления страх
сърцето си за обич да очистят.
Не съм виновна. Даже и със мен
светът им си остана безсърдечен.
Не съм от Ада, но пък всеки ден
е този ад за мене безконечен...
По-лошо даже - с мен се оправдават
и че животът бил един... последен...
А колко зло сами си причиняват,
когато земното в живота си преследват.
Не аз съм злото. Злото слезе в тях,
но то безсмъртие на може да получи.
Аз трябва само във последния им час
от тялото душата да разлъча...
Ех, хората!... - присви жената рамене. -
косата ми от тях е снежнобяла...
Рисуват ме в картини без лице,
със черен плащ и скелет, вместо тяло...
И ме боли, когато казват, че съм зла,
че съм бездушна, даже безсърдечна.
- Ти Смърт си...
- Да. И няма смърт добра,
когато земният живот преследва вечност...
- Разбирам те. Но нямам чудеса
единствено за теб, сестрице бедна...
Аз... ще се върна в свойте небеса,
но някой ден ще сляза... за последно!...
Нощ коледна е, празнична - земята.
В небето ангелите коледно припяват,
отварят горе портите на небесата,
звездите някак си по-светло засияват.
А на земята, там под северния вятър,
обляна в синкавото Северното сияние,
една самотница размисля над съдбата си
и над човешкото в човешкото страдание,
и за сестра си - другата сълза,
изпратена като звезда преди сина Му,
да сочи пътя, в който всеки към дома
ще се завръща, не повярвал на смъртта Му...
Фигури от цветя - оригинален подарък за ...
Алегри: Не мисля нито за Ювентус, нито з...
безсмъртния си дух да съхраняват,
да вярват в светлото на своите души,
безценния живот да уважават.
Опитах се да ги науча на любов,
когато болката сърцето им изгаря,
да се научат да прощават с благослов,
когато този свят в очите им догаря.
Но... както виждаш, не успях!
Супер!
Просто оставам безмълвна ... и безкрайно впечатлена!
Сърдечна прегръдка!
Валя
Аз съм се захванала с едни други дела и за тук хич нямам време, но се надявам да се появи мъничко :))
Весело посрещане на новата година ви желая!
