Честит ти имен ден, любими!
Днес капе мед от твойто име...
а знаех, че е родово... от Рим,
че значи "без цена", "неоценим"...
А то какво било! (Помози, мамо!)
Защо не проверих това по-рано?!
Оказва се, че бил си господар,
закрилник даже (може би и цар)
на болестите и оная.... чумата...
(Така! Дойдтхме си на думата!...)

... Затуй ли, скъпи, треска ме тресе,
щом сетя се за твоите ръце,
щом с мислите ми следвам им следите,
температурно заблестяват ми очите?!
А щом за устните ти си помисля,
изгарящ огън нервите ми плисва?!
Ръка положиш ли на мойта талия,
усещам пристъпите на малария,
а пък надолу тръгне ли да изучава,
от задушаване дори ми прималява...
Когато разучаваш ме пък с устни,
умът ми прединсултно ме напуска!..
А пък поема ли вкуса ти със небцето,
инфрактно разтуптяваш ми сърцето
и в психо-органичната дилема
мечтая да ме "включиш на система".
Мечтая и за болнични в леглото...
(Дано да издържи горкото!....)
Не предполагах, че такава си угроза,
че си такава сложна диагноза,
че няма срещу нея  лесен цяр...
(По анамнеза си ми от небето дар!...)
А "чумата", онази вътре в мене,
чумосва всичките онези преди тебе...
И вярва твърдо в римската транскрипция,
че си "безценен", ала по традиция
най-българска и питки ще раздам -
две с мед намазани... На стария таван
една на чумата ще занеса - да я подкупя.
(От тези болести дано не се изкупя!...) 

Свети Антоний нека те закриля,
да ти даде от свойта свята сила!
И, както питките са сладко-медени,
със сладост да са дните ти изпредени!...
Защото не със ценността на името си ценен...
...Ти знаеш, колко знам, че си вълшебен!...

ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ!!!

п.п. Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи,а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята"). Пак за здраве жените избягват да работят.